Дата на раждане - 08.11.1935.
Място на раждане - Париж, Франция.
Голям френски актьор и секссимвол от втората половина на ХХ век; екзотично красив, той предизвикваше слухове и скандали - както извън екрана, така и със загадъчния си, застрашителен талант. Роден на 8 ноември, 1935, в предградие на Париж, Делон прекарва детските си години в различни приемни семейства. Изключван от поредица училища (6), на 17-годишна възраст се записва в армията и служи като парашутист в Индо-Китай.
След уволнението си, Делон се сприятелява с пробиващия по това време актьор Жан-Клод Бриали, който го кани да посети кино-фестивала в Кан през 1957 година. Там външния вид на Делон прави силно впечатление и той получава наведнъж няколко предложения за участия във филми, а според слуховете и оферта за 7-годишен договор от Дейвид Селзник. В крайна сметка, приема малка роля във филма „Quand la Femme S'en Mele”, а през 1957 играе в „Бъди красива и мълчи”.
Първата главна роля на Делон в киното - през 1958 в „Кристин”, е в партньорство с Роми Шнайдер, за която по-късно той е сгоден. Следват още няколко второстпенни роли, преди през 1960 да получи главната роля в стилния трилър на Рене Клемент „Ярко слънце” (по романа на Патриша Хайсмит „Талантливият мистър Рипли”), световен хит, в който той е в ролята на смъртоносен американец, пътуващ из Европа. През 1960, играе и в „Роко и неговите братя” на Лукино Висконти. Отново под режисурата на Висконти -- и пак с Шнайдер, са и на театралната сцена. Следва повторна роля във филма на Клемент от 1961 „Che Gioia Vivere”, Делон е до Бриджит Бардо в „Les Amours Celebres”.
Независимо от смесените критика за работата му, Делон става любимец на мнозина от най-изтъкнатите режисьори на епохата, и през 1962 играе в „Затъмнението” на Микеланджело Антониони, последван през 1963 от шедьовъра на Висконти „Гепардът”. Тези забележителни роли носят на Делон световна известност и поредният му проект, „Melodie En Sous-Sol” от 1963, е високобюджетна гангстерска история с участието на Жан Габен. През 1964 в „Les Felins”, освен актьор, той е и продуцент, и по-късно основава собствена компания, Adel Productions. „Once a Thief” - холивудският дебют на Делон през 1965 е последван от „The Lost Command”, „Texas Across the River”, и „Yellow Rolls-Royce”.
През 1967, актьорът се завръща във Франция, за да се снима редом до съпругата си Натали Делон в култовата класика на Жан-Пиер Мелвил „Самураят” – роля, която е дефинираща за любимия му, екранен персонаж – погълнат от себе си, самотник, който той продължава да развива и в следващите си филми – и в „The Girl on a Motorcycle” с Мариан Фетфул година по-късно.
През 1969, Делон и съпругата му се оказват в центъра на огромен скандал, когато бодигардът им е открит застрелян и захвърлен в боклукчийска кофа. Резултатите от последвалото разследване заплашват да въвлекат мнозина от най-изтъкнатите знаменитости и политици на Франция в мръсна мрежа от наркотици, секс и убийства. Мнозина предсказват края на кариерата на Делон, но той съумява да извърти скандала в своя полза. В очите на много зрители, превъплъщенията му в гангстери, убийци и герои със сексуални отклонения, внезапно придобиват нова автентичност в светлината на подобните обвинения за живота му извън киното, а признанието му в едно сензационно телевизионно интервю – за хомосексуални връзки в младежките му години – публиката приема като поредното му приключение – и е още по-заинтригувана от него. В разгара на скандала, Делон се снима в поредица от 4 гангстерски филма - „Jeff”, „Le Clan des Siciliens”, на Анри Вернюй, „Борсалино” на Жак Дере (с Жан-Пол Белмондо), и „Червеният кръг” на Мелвил – всеки от тях се разва на голям успех в Европа; но Холивуд си остава все така безразличен. Англоезични филми като „Scorpio” през 1973, също се провалят в стремежа си да привлекат внимание отвъд океана.
Все пак, Делон прекарва по-голямата част от 70-те години като най-голямата звезда на Франция. „Г-н Клайн” (1976), режисиран от „Джоузеф Лоузи, печели Сезар за най-добър филм на годината, а трилъри като „Comme Un Boomerang” от 1977 и „Le Gang” продължават да реализират отлични приходи. През 1979, актьорът отново опитва пробив на американския пазар в пълният със звезди „Airport '79: Concord”, но както и преди това, резултатът е незначителен. През 1981, Делон режисира и играе в „За кожата на едно ченге”, последван две години по-късно от „Le Battant”. През 1984, е в една от главните роли в „Една любов на Суан” на Фолкер Шльондорф, най-престижният проект, в който е участвал за повече от десет години. Същата година е удостоен със Сезар за работата си в „Notre Histoire”, а през 1985 „Parole de Flic” става поредният голям хит.
След отрицателните отзиви и слабия интерес към „Le Passage” през 1986, ,Делон започва да снима по-рядко, и избира проектите си по-предпазливо. Така през 90-те той за първи път работи с режисьора Жан-Люк Годар в „Nouvelle Vague”.
В началото на пролетта на 1991 година Ален Делон е удостоен с награда, при мисълта за която навярно сърцето на всеки французин започда да бие учестено: той става кавалер на ордена на „Почетния легион”. А през 1992 се снима в „Завръщането на Казанова”, като придава съвсем различна трактовка на прочутия герой. Неговият Казанова не е плейбой, а по-скоро тъжна жертва на обстоятелствата.
Кариера на театралната сцена Делон така и не успява да направи, макар и неколкократно да пробва силите си. Опитите му в театъра носят несистемен характер. Първата му роля е в пиесата „Жалко, че тя не е проститутка!” (1961) Д.Форд, постановка на Л.Висконти.
Спектакълът „Извадени очи” има само двайсет представления, заради студентските вълнения през 1968 година. Впоследствие Делон играе в „Загадъчни вариации”, и получава за награда цветя от 16-годишната си дъщеря Анушка. Развълнувани от сълзите на актьора, зрителите в единен порив, точно като тийнейджъри на рок концерт, отдават почит със запалките си.
Днес актьорът почти е прекратил дейността си в киното (все пак се е ангажирал да изиграе ролята на Юлий Цезар в третия филм за приключенията на Астерикс и Обеликс). Макар и да не обича да говори за страничните си дейности, на всички е известно, че Делон пуска парфюми, разработва часовници, собственик е на авиокомпания и мрежа магазини за дрехи и мебели. Като един от най-богатите хора в Европа, той влага парите си в недвижима собственост, с предпочитание към старинните замъци, купува и произведения на изкуството, стари оръжия и състезателни коне.
Любопитна е самооценката на актьора. Той е на мнение, че в живота си винаги е правил най-добре три неща: кино, глупости и деца. Семейният живот на Делон винаги е бил доста противоречив. Доколкото първоначално режисьорите откровено използват външността му, той обикновено играе с актриси, които вече са повече или по-малко популярни. Трудно е да се намери известна френска актриса, която да не се е снимала с него.
Но снимките с немската актриса Роми Шнайдер се превръщат в един от най-шумните киноромани на шейсетте години. Те се влюбват, живеят няколко години заедно, но до брак така и не се стига. Неочаквано Шнайдер научава, че Делон подготвя сватба с фотомодел и даже чака дете. Но и тази връзка не продължава дълго. Първата съпруга на Делон, Натали, скоро започва самостоятелна кариера, става актриса и режисьор. И синът им тръгва по пътя на бащата, и става актьор и певец.
След това дълги години Делон е свързан с актрисата Мирей Дарк и запазва приятелските си отношения с нея, дори когато в живота му влиза нов фотомодел — холандката Розали ван Бреемен. И този брак е ознаменуван от раждането на син и дъщеря. Но през 1997 Розали си тръгва, с думите, че й е омръзнало да бъде само съпруга и майка, която и без това вижда съвсем рядко бащата на децата си.
Днес Делон е сам и казва, че приема живота такъв, какъвто е. Тези, които познават отблизо Делон, обикновено го наричат най-самовлюбения красавец на световния екран. Доказателство е и признанието му „Искам да ме обичат така, както сам се обичам”. Но Делон вече отдавна е не просто актьор или звезда, той е предмет на поклонение, легенда, създадена от средствата за масова информация в един свят, в който киното беше нещо по-различно.
